top of page
„До Чикаго и назад“
Адаптирано ученическо издание ... "Първият пътепис на Алеко Константинов - "До Чикаго и назад", излиза за първи път на страниците на списание "Български преглед" (1893-1894). Описанието на едно изключително за българина от края на XIX век пътешествие остава в нашата литература като "документ" с културологична стойност. Световното изложение в Чикаго е повод за обобщения, надхвърлящи рамките на пътеписа като жанр. Изключителният усет на Алеко към културните различия, талантът му да наблюдава и скицира, да разпознава общото зад детайла превръщат текста в мащабен разказ за чуждото и за родното в конкретните.
Бай Ганьо
С книгата „Бай Ганьо“ от 1895 г. Алеко Константинов се изправя пред сложните икономически и социалнопсихологически въпроси на своето време – пътят на България и целта на нейното развитие, мястото ѝ сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Под формата на забавни приключения на дребен праматар (амбулантен търговец) на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика, Константинов засяга болезнени проблеми на националния живот, бит, психология, манталитет, култура и се смее над тях с пречистващ смях. Емоционалният градус се движи от добродушно-снизходителния, опрощаващ и разбиращ смях през тъжната горчиво-иронична усмивка до гръмкия присмех и острото сатирично изобличение.
Фейлетони. Пътеписи
Като ученик в град Николаев, Алеко пише фейлетони — белег за ранна хумористична реакция на действителността (цикъла „Проза в стихове“) (лятото на 1894).До края на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития („Херострат II“ е написан заради опита на цар Фердинанд да закрие читалище „Славянска беседа“ подобно на Херострат, който в древността подпалил храма на Артемида в Ефес).Основни теми във фейлетоните му са потъпкването на изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, на монарха, наболели обществени проблеми. Морално извисената личност на твореца уравновесява гнева и смеха, ненавистта и болката, предпазва го от заслепение, от нарушаване на художествена и етична мяра. Смехът е овладян и артистичен, смях, който изобличава, но и забавлява.
bottom of page